Повишаването на енергийната ефективност на сградите може да намали сметките за отопление и електричество с около 40%
За да се избегне досадното образуване на конденз по прозорците през зимата обаче е необходимо подобна промяна да бъде старателно планирана и проектирана.
Два ключови фактора допринасят за образуването на конденз при студено време: неподходящият прозорец и високата влажност в интериора.
Кондензът се появява тогава, когато влагата от въздуха срещне студена повърхност. Ако интериорът е топъл, а прозорецът – студен, закономерно влажността от топлото помещение ще „полепне“ върху студеното стъкло. Иначе казано – предотвратяването на конденза се свежда до предотвратяването на срещата на влага и студена повърхност.
Критичният избор на „правилния“ прозорец
За да не кондензира влагата от интериора върху прозореца, неговата вътрешна повърхност не бива да е студена.
Стъклопакетът играе водеща роля. Обикновеният стъклопакет от два пласта бяло стъкло не може да предотврати „пренасянето“ на студа между повърхностите при метеорологични условия с ниски температури. Ситуацията се усложнява, ако прозорецът е, например, със северно изложение и остава почти недокоснат от слънчеви лъчи през по-голямата част от деня, или ако се намира на фасада, която често бива облъхвана от студен вятър.
Три са важните стъпки при определянето на стъклопакета:
- стъклото трябва да бъде нискоемисионно.
- стъклопакетът трябва да е изработен с дистанционер с т. нар. „топъл кант“, а не алуминиев.
- дистанционер желателно е да е запълнен с инертен газ, например аргон.
Профилът има второстепенна, но не маловажна роля. Ако позицията на прозореца предполага тежки зимни условия, то е желателно той да има мощни изолиращи свойства. Дървените и PVC прозорците осигуряват такава. По своята същност материалите, от които се изработват (респективно дърво или поливинилхлорид), са изолатори.
С алуминиеви профили също може да се постигне значителна степен на изолация, но съотношението между постигнатия ефект и цената утежнява това решение. То би било оправдано само тогава, когато архитектурните особености и дизайнът на сградата изискват спазването на определена визия, непостижима с винилови или дървени прозоречни системи.
Не съществува универсална формула за „правилния“ прозорец. Определянето на параметрите му по най-правилния начин е възможно на място от специалист, който трябва да вземе под внимание размера, енергийната ефективност на сградата, строителните материали, отоплителната и вентилационната система в сградата, ослънчаването на фасадата, ветровото натоварване и редица други фактори.
Изгонване на влажността от интериора
Намаляването на източниците на влажност в интериора е втората важна стъпка за предотвратяването на конденз. Тя е от критично значение, тъй като при правилно подбран прозорец с високоизолиращи свойства влажността в пространството ще „потърси“ друга студена повърхност, на която да кондензира, а това е много вероятно да се окаже, например, студена стена – тогава влагата става предпоставка за развиването на плесени и е още по-опасна.
Какво може да се направи?
ограничаване на въздушния обмен с помещения с висока влажност – баня, кухня, сушилня. Тези традиционно влажни помещения е добре да бъдат снабдени с адекватни вентилационни системи (вентилатори, абсорбатори) за изхвърляне на парата извън интериора. Наред с това обаче е хубаво вратите им да остават затворени, защото влажният въздух е склонен да излиза от границите на помещения и да навлиза в останалата част от интериора сушене на прането на външен простор ограничаване на зеленината в интериора. Като цяло растителността е желана в домовете и офисите, но поливането им неизбежно води до изпаряване на вода осигуряване на добро проветрение:
Кратко проветряване на дома сутрин и вечер може да спаси дома от натрупването на излишна влага във въздуха. Особено важно е проветрение да има при отопление с печки на газ (пропан), защото в процеса на горене газта освобождава много фина пара във въздуха. В допълнение, помещения като баня, кухня и сушилня трябва да бъдат проветрявани по-интензивно позициониране на отоплителните уреди: не е случайно, че в панелните блокове радиаторите са разположени именно под прозорците. Това решение на инженерите е свързано с т. нар. конвекция или „ефект на комина“ – процес, при който затопленият въздух се издига нагоре. Разполагането на отоплителните уреди при прозорците загрява най-хладния въздушен слой, намиращ се до вътрешното „лице“ на прозореца. Така се провокира значителна въздушна циркулация, която не позволява кондензиране на влагата от въздуха по прозорците избягване на дебели завеси и на поставяне на мебели пред прозорците, което може да доведе до застояване на въздуха около прозорците при извънредна концентрация на влага може да се наложи използването на обезвлажнител. При спазването на по-горе изброените принципи това не би било нужно, но има и ситуации, когато влагата идва от други източници – например в новопостроена сграда е възможно строителните материали все още да „съхнат“. Това е процес, който отнема около година и половина и дори при спазване на гореизброените принципи може да има извънредна влага през въпросния период.